През 1971 г. в м. Върбовски ливади, на 5 км северозападно от съвременния гр.Павликени, е разкрита пещ за изпичане на битова керамика от римската епоха. При започналите същата година археологически разкопки са разкрити общо 8 пещи – 4 за строителна и 4 за битова керамика. Още през първото археологическо лято се откриват и части от архитектурен комплекс от същата епоха. Археологът от Великотърновския исторически музей н.с. Богдан Султов започва проучване на обекта и ръководи археологическите разкопки в продължение на 10 години – от 1971 до 1982г. Снимки

Археологическият обект, разположен на площ от приблизително 9900 кв.м., има няколко сектора, намиращи се един от друг на разстояние от 50 до 200 м. Най-добре проучен и експониран е централният сектор, където е разкрита вила от римската епоха (т.н. вила рустика), създадена към края на І в. сл. Хр. и съществувала до втората половина на ІІІ век сл. Хр. В посока запад – северозапад от нея е проучен втори архитектурен комплекс, около който също са регистрирани пещи за изпичане на строителна, битова и художествена керамика. Трети самостоятелно обособен архитектурен комплекс е разкопан югозападно от централната вила и южно от протичащото наблизо Върбовско дере. В него сред останките от жилищни сгради са проучени още 7 пещи и намерени множество интересни находки – варовиков бюст на император Комод (180-192), мраморна оброчна плочка на Тракийския конник, предмети от метал и кост. 

Архитектурният комплекс край Павликени е създаден в края на I в. сл. Хр., още преди основаването на Никополис ад Иструм след Дакийските войни на император Траян. По това време в Нове (при съвр.гр. Свищов) вече е изграден военен лагер, в който е настанен I –ви Италийски легион. След като се уволнят от военна служба, някои от войниците се връщат по родните си места, но други остават в региона и се заселват в плодородната долина на р. Росица. Вероятно така се появява и вилата край Павликени, една от многобройните в региона. От тук преминават важни пътища, свързващи провинцията Мизия (по-късно Долна Мизия) с останалите краища на огромната Римска империя. Този факт e причина за наличието на множество пътни станции, селища, вили, светилища и занаятчийски центрове.

Централната вила край Павликени (вила рустика – централен сектор) заема площ от 4100 кв.м. и има неправилна правоъгълна форма. Около вътрешен двор с колонада са разкрити верижно разположени помещения, а в ниската част на двора са се намирали два кладенеца, снабдявали сградите с вода.

Това, което прави римската вила край Павликени уникална и единствена по рода си, са разкритите, отлично запазени и експонирани пещи за строителна и битова. Проучени са над 50 пещи, които потвърждават тезата, че тук е произвеждана керамична продукция не само за нуждите на местното население, но и с цел търговия. Произведения на местните ателиета са откривани във военния лагер Нове, в административния градски център Никополис ад Иструм, в много от селищата на провинциите Долна Мизия и Тракия, в някои от градовете на провинция Дакия, дори на Кримския полуостров. 
Наличието на множество грънчарски пещи и работилници, намерената в тях продукция и инструменти на старите майстори, предоставят възможността да се проучи античното керамично производство. То представлява дълъг и сложен технологичен процес, обезпечен от естествените находища на подходяща пластична глина в района. При проучванията на комплекса са открити глинени съдове, лампи и теракоти, детски играчки, бронзови апликации, пръстени и гривни, мраморни оброчни плочки, разнообразни земеделски оръдия на труда и др.

Античният керамичен център е най-добре проучения обект в Югоизточна Европа. Изследователят му Богдан Султов още през 70-те г. на миналия век го превръща в първия музей на открито в България. Той възстановява и цялата последователност на античното керамично производство. Всичко, което изважда от земята, след това археологът превръща в строителни материали, затова и сградите в центъра сега са напълно автентични. Мечтата на Султов е центъра да се превърне в Научно-практическа база за обучение на студенти и специалисти по проблемите на провинциалната римска керамика.